Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични похвати за предаване на смислови специфики в оригиналния текст, за звука на скенера в супермаркета и още.
Книгата в Goodreads и в сайта на „Колибри“.
Споменати четива и други неща:
• Статиите „За новата екзотична лексика“ и „Особености на новата екзотична лексика в българския език“ на Диана Благоева
• Статията за Анджела Родел „Преводът не е веднъж завинаги“ на Габриела Манова
• Танцът In the Middle, Somewhat Elevated на хореографа Уилям Форсайт
• „Убийствен влак“ на Котаро Исака в превод от японски на Ивелина Минчева-Бобадова
• Филмът Fish Story на Йошихиро Накамура
• „Мълчание“ на Шюсаку Ендо, „Сладка бобена паста“ на Дуриан Сукегава, „Пътеписът на един котарак“ на Хиро Арикава, „Хотел „Ирис“ и „Любимата формула на Професора“ на Йоко Огава в превод от японски на Маргарита Укегава
• „Американски речник“ на Дубравка Угрешич в превод от хърватски на Жела Георгиева
• „Баба Яга снесла яйце“ на Дубравка Угрешич в превод от хърватски на Русанка Ляпова
• Албумът Wet Land на Хироши Йошимура
• „Море и отрова“ на Шюсаку Ендо в превод от японски на Дора Барова
• Статията „За граматическата характеристика на една група съществителни от чужд произход с форма на -и в съвременния български език“ на Стоян Буров
• Статията „Тудора лежи, банши пищи“ на Екатерина Петрова
• Статията „Емпрунтологията в контекста на XXI век“ на Димитър Веселинов в сборника AUT INVENIAM VIAM, AUT FACIAM в чест на Стоян Буров
Препоръките на Маргарита Укегава:
• „Елинор Олифант си е супер“ на Гейл Хъниман в превод от английски на Елка Виденова
• „Kрай никой път“ на Мия Коту в превод от португалски на Даринка Кирчева
• „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис в превод от гръцки на Георги Куфов
• „Човекът, който минаваше през стени“ на Марсел Еме в превод от френски на Георги Куфов
• „Невидимото дете“ на Туве Янсон и „Сага за Йоста Берлинг“ на Селма Лагерльоф в превод от шведски на Теодора Джебарова
Това е петият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да дадете кинти за предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube
📖
Най-сетне се появи човекът от централния офис, отговарящ за обучението, и раздаде униформи на всички. Облякохме се, привеждайки се във вид, стриктно съответстващ на указанията от листа, окачен на стената. Жените, които бяха с дълга коса, я вързаха, свалихме часовници и всякакви други аксесоари, подредихме се в редица и в миг пъстрата ни група придоби облика на „служители в конбини“.
Първо упражнявахме лицеви изражения и поздрави. Застанали рамо до рамо в една линия, с изправени гърбове, ние повдигнахме ъгълчетата на устата, за да наподобим усмихнатото лице от нагледния модел на стената, и един след друг изрекохме призива: „Заповядайте!“.
Служителят, изпълняващ ролята на обучаващ, ни изпитваше поред, като ни караше да пробваме отново и отново, в случай че гласовете ни бяха твърде тихи, а лицата сковани. „Окамото сан, не бъдете толкова срамежлива. Усмихнете се!“ „Айзаки сан, говорете малко по-високо! Опитайте пак.“ „Фурукура сан, така е идеално. Мило и енергично – продължавайте в същия дух!“
Бях добра в имитирането на обучаващия и примерите от видеото, което ни показаха в задната стаичка. За пръв път някой ме учеше как да имам нормално изражение и маниер на говорене.
Бележка под линия 