Богдан Русев за „Вавилон: Тайна история“ на Р. Ф. Куанг

Снимка: © Илиян Ружин

В този епизод говорим за превеждането като осмоза, различните предварителни подходи към оригинала, бележките под линия като начин да се вмъкне гласът на преводача, превода като процес по вземане на решения в определени обстоятелства (включително ставането с гъза нагоре), отношението към писателските пропуски, „Белите не могат да скачат“ и още… 

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство Orange Books.

Споменати четива:
• „Последният убиец на дракони“ и „Олтарът на тъгата“ на Робърт Блонд и Ейдриън Уейн
• „Обсебената“ на Елън Стайбър, „Мозайка от убийства“ на Антъни Хоровиц, „Науката от Света на Диска“ на Тери Пратчет, Иън Стюарт и Джак Коен, „Недовършена работа“ на Дейвид Балдачи и „Музиката на тишината“ на Патрик Ротфус в превод от английски на Богдан Русев
• „Войната на маковете“ на Р. Ф. Куанг в превод от английски на Ангел Ангелов
• СтатиятаTranslation as a Decision Process на Иржи Леви
• „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес в превод от английски на Мариана Мелнишка
• Bored of the Rings на The Harvard Lampoon
• „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин в превод от английски на Любомир Николов
• Статията „Амнистия за деепричастието“ на Павлина Върбанова
• Статиите „Примката на Хенри Джеймс“ и „Поетика на несъответствията“ на Ангел Игов
• Сериалът 3 Body Problem

Това е първият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

Богдан Русев за „Вавилон: Тайна история“ на Р. Ф. Куанг – Бележка под линия

📖
Защото как би могъл да съществува адамичен език? Мисълта за това вече му се струваше смешна. Нямаше вроден, съвършено разбираем език – нямаше нито един кандидат, нито английски, нито френски, способен насила да измества и поглъща останалите, докато се превърне в такъв. Езикът беше просто разлика. Хиляди различни начини за виждане, за действие в света. Не: хиляди светове в един. А преводът – необходимо, колкото и да беше напразно, усилие да се пътува между тях.

Превод и настолни игри с Васил Лозанов

Снимка: © Илиян Ружин

Васил Лозанов е учител по философия в Испанската, водещ на поредицата inter alia на подкаста „Рацио“ и зарибен настолен играч и игрови преводач. 

Срещаме се в епизод от поредицата „Сто чадъра“, за да ни разкаже за: генезиса на заигравката си с настолните игри, пазарната ситуация в България, разликите с превода на художествена литература, предизвикателствата при превод на игра по литературно произведение (с наличен превод на български), съобразяването с целевите ползватели на играта и още…

 Споменати игри, преведени от Васил Лозанов:
• Dune Imperium (с Илиян Илиев и Владимир Стоичков)
• Azul Кралска градина 
• Концепт
• Криминални хроники – разширение

Споменати четива, слушиво и гледиво:
• „Пътят на тигъра“ на Марк Смит и Джейми Томсън
• „Сред обръч от пясък и вода“ на Ромен Бодри в превод от френски на Николай Гьошев
• „Дюн“ на Франк Хърбърт в превод от английски на Виолета Чушкова
• Статията Translating Board Games: Multimodality and Play на Jonathan Evans
• Епизод на подкаста Meet the Translator за превода на настолни игри
• „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман в превод през английски на Цветана Генчева
• Филмът „Тигър и дракон“

Сайтът на Sofia Board Game Weekend.

Ако разговорите в предаването ви допадат, можете да подкрепите създаването на още епизоди в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

Богдан Русев за „Вавилон: Тайна история“ на Р. Ф. Куанг – Бележка под линия

Явор Цанев за „Елеазар“ на Леонид Андреев

Снимка: © Илиян Ружин

За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принципи, работата и смеха с редактора, значението на ужаса и още… 

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Гаяна“.

Споменати четива:
• „Избраникът“, „Странноприемницата“, „Силвър и вампирите“ и „Злостории“ на Явор Цанев
• „12 разказа за любов и смърт от знаменити руски писатели“ в съставителство и превод от руски на Росица Бърдарска
• Статията Spokesperson, Intellectual, and… More? On the New and Shifting Role of the Translator на Лорънс Венути
• „Червеният смях“ на Леонид Андреев в превод от руски на Мартина Андреева

Препоръките на Явор Цанев:
• „Репутация“ на Ричард Конъл в превод от английски на Явор Цанев
• „Франки Фърбо“ на Уилям Уортън в превод от английски на Милко Христов
• „За мишките и хората“ на Джон Стайнбек в превод от английски на Тодор Вълчев
• „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд в превод от немски на Юрия Симова

Това е последният от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Благодарности на къща-музей „Тома Кърджилов“, където записахме епизода.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
И отново вървяха и разговаряха, а след тях неохотно се движеше тъмен облак и хвърляше невидима, предпазливо пъплеща сянка. По разкъсаните краища на облаците просветваха жълти, медни петна и светлини, които чезнеха в безмълвните кълбовидни движения на тежката им плът. Тъмнината се сгъсти толкова неусетно и настойчиво, че беше трудно да повярваш и изглеждаше все едно още е ден, но денят е тежко болен и тихо гасне. Сега те разговаряха за онези ужасни чувства и мисли, които посещават човек през нощта, когато той не спи и нито звуците, нито речта му пречат, и за това как тъмнината, огромна и многоока, какъвто е животът, се притиска плътно право в лицето му.

Йорданка Трифонова за „Много готин сезон“ на Йозеф Шкворецки

Снимка: © Илиян Ружин

В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят българските разговорни синоними на „хубав“, какви са споровете около писменото предаване на правоговорни отклонения, на кое време следва да е съвременен преводният текст – на годината на написване на оригинала или на годината на създаване на превода, какви са причините за избягването на турцизми, присъствало ли е фелациото в момчешките фантазии през 40-те години в Чехия и още.

Книгата в Goodreads.

Споменати четива:
• „Бассаксофон“ на Йозеф Шкворецки в превод от чешки на Гинка Бакърджиева и Маргарита Симеонова
• Откъс от „Страхливци“ на Йозеф Шкворецки в превод от чешки на Васил Самоковлиев
• „Възвишение“ на Милен Русков
• „Момичето на френския лейтенант“ на Джон Фаулз в превод от английски на Мариана Екимова-Мелнишка

Препоръката на Йорданка Трифонова:
• „Танковият батальон“ на Йозеф Шкворецки в превод от чешки на Васил Самоковлиев

Това е деветият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
И още щом го демобилизираха, господин поручик Отакар Хейна духна във Франция, Лида трябваше да тръгне след него, ама при няк’ви упражнения си порязала пръста или не знам к’во си там, получила сепсис или к’вото е там, просто лежа с т’ва нещо горе-долу девет месеца в болницата и през т’ва време германците ни взеха под крилото си, а господин поручикът Отакар Хейна междувременно загинал в Африка при тренировка с няк’ви самолети, дето не им бил свикнал. На т’ва му викам карък. Да не си поне вдовица на герой. При тренировка. После за капак затвориха университета и сега Лида работеше като милосърдна сестра. С никой не ходеше. Бог знай що.

Цочо Бояджиев за „За човека“ на Тома от Аквино

Снимка: © Илиян Ружин

В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните подобрения в преводаческата дейност, как първите глупави стъпки са необходими за развитието на едно научно поле, могат ли безсмислените занимания да породят смислени резултати и още.

Книгата в Goodreads.

Споменати четива:
• „Превод и предел“ – разговор на Тони Николов с Цочо Бояджиев
• „Битие и време“ на Мартин Хайдегер, „Проповеди и трактати“ на Майстер Екхарт и „Немски сказания“ на Братя Грим в превод от немски на Цочо Бояджиев
• „Битие и време“ на Мартин Хайдегер в превод от немски на Димитър Зашев
• „Името на розата“ на Умберто Еко в превод от италиански на Никола Иванов
• „Сума на теологията“ и „Сума против езичниците“ на Тома от Аквино в превод от латински на Цочо Бояджиев
• „Изповеди“ на св. Аврелий Августин в превод от латински на Анна Б. Николова
• „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант в превод от немски на Цеко Торбов
• „За душата“ на Аристотел в превод от старогръцки на Марко Марков
• „Беседи и размисли“ на Конфуций в превод през английски на Милко Стоименов
• „Средновековни философи“ в превод от латински на Стела Панайотова, Цочо Бояджиев и Георги Каприев
• „В тъжните дни не говорим за птици“ и „Вече чух тишината“ в превод от португалски на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев

Препоръката на Цочо Бояджиев:
• „Стълп от прах“ на Борис Христов

Сайтът за преводознание „Тоя мост се клати“.

Това е осмият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
Отговарям с думите, че древните философи не правели никаква разлика между сетивата и интелекта, като отнасяли и двете (както бе казано) към един телесен принцип. Платон различил сетивата от интелекта, ала отнесъл и двете към някакъв нетелесен принцип, допускайки, че както мисленето, така и сетивното усещане е присъщо на душата сама по себе си. От това, разбира се, следвало, че съществуващи са и душите на животните.
Но Аристотел приел, че сред делата на душата единствено мисленето се осъществява без телесен орган. А пък усещането и съответните действия на сетивната душа очевидно стават с някаква промяна на тялото: например при гледането се изменя зеницата вследствие вида цвят, а същото става и при другите усещания. 

Олга Николова и Владимир Полеганов за наградата „Кръстан Дянков“ 2023

Снимка: © Илиян Ружин

Малко преди обявяването на номинациите за наградата „Кръстан Дянков“ 2023 говорим с Олга Николова и Владимир Полеганов, част от тричленното жури на конкурса. Лутайки се из сложното поле на оценяването на превода, разсъждаваме какви качества следва да притежават добрият преводач и доброто жури, опитваме се да артикулираме обективни и субективни критерии, разискваме добри и лоши примери от тазгодишните кандидатури за наградата, извеждаме разни въпроси като това колко важно е преводачът едновременно да се вживее в текста и да общува с читателя, спорим за стратегиите на усвояване и одругостяване на превода, признаваме си как чуваме гласове и още…

Информация за наградата и за журито в сайта на фондация „Елизабет Костова“.

Постъпили кандидатури за наградата:
• „Танцуващата с вода“ на Та-Нехиси Коутс в превод на Владимир Германов, редактор Антония Апостолова, изд. „Кръг“
• „Съпричастният“ на Виет Тан Нгуен в превод на Майре Буюклиева, редактор Антония Апостолова, изд. „Кръг“
• „Трансатлантик“ на Колъм Маккан в превод на Жени Колева, редактор Невена Дишлиева–Кръстева, изд. „Жанет 45“
• „Евангелие на отровното дърво“ на Барбара Кингсолвър в превод на Цветелина Лакова, редактор Атанаска Станчева, изд. „Ерове“
• „Малки неща като тези“ на Клер Киган в превод на Радостин Желев, редактор Калоян Игнатовски, изд. „Лабиринт“
• „Подпалвачите“ на Джен Карсън в превод на Дарина Фелонова, редактор Пламен Тотев, изд. „Персей“
• „Стълба към небето“ на Джон Бойн в превод на Петя Петкова, редактор Емилия Л. Масларова, изд. „Лабиринт“
• „Седемте луни на Мали Алмейда“ на Шехан Карунатилака в превод на Петя Петкова, редактор Емилия Л. Масларова, изд. „Лабиринт“
• „Вавилон: Тайна история“ на Ребека Ф. Куанг в превод на Богдан Русев, редактор Нина Матеева, изд. „Orange Books“
• „Олив Китридж отново“ на Елизабет Страут в превод на Диляна Георгиева, редактор Благовеста Кирилова, изд. „Кръг“

Споменати четива:
• „Сайлъс Марнър“ на Джордж Елиът в превод от английски на Весела Кацарова
• „Път към висшето общество“ на Джон Брейн в превод от английски на Александър Хрусанов и Цветан Стоянов
• „Екс САЩ“ на Рийд Кинг и „Издихание“ на Тед Чанг в превод от английски на Владимир Полеганов
• „Самостоятелни хора“ на Халдоур Лакснес в превод от исландски на Айгир Сверисон
• „Одисей“ на Джеймс Джойс в превод от английски на Иглика Василева

Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“. Ако предаването ви допада и искате да го подкрепите в по-нататъшния му път, можете да направите дарение в Patreon или Buy Me a Coffee.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

Иглика Василева за „Вълните“ на Вирджиния Улф

Снимка: © Илиян Ружин

Как познанието за живота и творчеството на писателя въздейства върху преводаческите решения, какви са предизвикателствата при превод на модернистична проза с нейните особености като поток на съзнанието и аморфни образи на персонажите, как интернет оптимизира преводаческия процес, какви са съображенията при пренасянето на ритъма и изобщо поетическите характеристики на изходния текст, колко уместно е преводачът да предоставя на читателя насоки относно схващането на повествователните характеристики на романа, какви главоболия предизвиква препинателният знак точка и запетая, съзнава ли преводачът някои от принесените жертви в процеса на превода, какви са тънкостите при превода на проклятия, кифличките ли са доминантното тестено произведение в Англия – тези и още въпроси обсъждаме с Иглика Василева в разговор за нейния превод на романа „Вълните“ на Вирджиния Улф.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Лист“.

Споменати четива:
• „Мигове от живота“, „Към фара“, „Далечно плаване“, „Стаята на Джейкъб“, „Между действията“ на Вирджиния Улф в превод от английски на Иглика Василева
• „Мисис Далауей“ и „Дневникът на една писателка“ на Вирджиния Улф в превод от английски на Мариана Неделчева
• „Смъртта на еднодневката“ на Вирджиния Улф в превод от английски на Жени Божилова
• „Островът от предишния ден“ на Умберто Еко в превод от италиански на Толя Радева
• „Каталог на планините и моретата – Шанхайдзин“ в превод от старокитайски на Бора Беливанова

Препоръките на Иглика Василева:
• „Моби Дик“ на Херман Мелвил в превод от английски на Невяна Розева
• „Вълшебната планина“ на Томас Ман в превод от немски на Тодор Берберов

Това е седмият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако предаването ви дърви, можете да го подкрепите в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
– Ако можех да повярвам – каза Рода, – че някога ще остарея в преследването на стремежа към промяна, тогава щях да се отърва от страха си: нищо не устоява. Един миг не води към следващия. Вратата се отваря и тигърът скача. Вие не ме видяхте да влизам. Заобиколих столовете, за да избегна ужаса от скока. Страх ме е от всички вас. Страхувам се от шока на сетивата, който ме обзема, защото не мога да се справям с него като вас – не мога гладко да премина от единия миг към следващия. За мен те всички са агресивни, всички отделни; а ако изпадна в шока на връхлетелия ме миг, вие също ще ми се нахвърлите и ще ме разкъсате на парчета. Нямам цел пред себе си. Не знам как да прелея от минута в минута, от час в час, да ги разреша по силата на някакъв вроден инстинкт, докато се съчетаят в тази цяла и неделима маса, която вие наричате живот. Защото всички вие имате цел пред себе си – един човек например, до когото да седнете, а може би и идея, или собствената красота? Не знам – вашите дни и часове минават като през клоните на дърветата, както меката зеленина на гората се изнизва през погледа на бягаща по следа хрътка. Но за мен няма една-единствена следа, нито едно-единствено тяло, което да следвам. Аз нямам лице. Аз съм като пяната, която препуска по брега, или като лунната светлина, чиито лъчи падат като стрели ту върху тенекиена кутия, ту върху бодлите на морската зеленика, ту върху кост или кокал, ту върху полуизгнила лодка. Въртопът ме вкарва в пещери, ветрея се като лист хартия по безкрайни коридори, трябва да опра длан в стената, за да се върна.

Анелия Петрунова за „Тайнството на юни“ на Туве Янсон

Снимка: © Илиян Ружин

Kак се става изцяло литературен преводач, какви са практиките при преиздаване на вече съществуващ превод, има ли разлика между Мидсомар и Еньовден, различават ли се книгите за деца и за възрастни на Туве Янсон, колко невъзможно е постигането на добър баланс при поставянето на обяснителни бележки, как по-цялостното познаване на творчеството и биографията на превеждания писател помага за нагаждането към стила и решаването на конкретни преводачески казуси, колко ценна е работата със съвестен редактор, как се получава преводът на стихотворения в хекзаметър, какви ограничения и хватки има при превод на текст в рисунки, какви са възможностите и потенциалът на машинния превод, позволено ли е в превод да се използват измислени думи и неправилни граматически форми, какви са колебанията между сиренето и кашкавалa – тези и още теми и въпроси обсъждаме в епизод 39.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Дамян Яков“.

Споменати четива и гледиво:
• „Невидимото дете“ и „Омагьосана зима“ на Туве Янсон в превод от шведски на Теодора Джебарова
• „Мемоарите на татко Мумин“ в превод от шведски на Пламен Петров
• „В края на ноември“ на Туве Янсон в превод от шведски на Румяна Любенова
• „Лятна книга“, „Цилиндърът на магьосника“ и „Куклената къща“ на Туве Янсон, „Тези, които сеят в снега“ на Тина Харнеск, „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ на Буел Вестин, „Плодът на познанието“ на Лив Стрьомквист и „Априлската вещица“ на Майгул Акселсон в превод от шведски на Анелия Петрунова
• „Кървавата годеница“ на Кармен Мола в превод от испански на Анелия Петрунова
• „Вавилонски отклонения“ на Ирена Кръстева
• Филмът Midsommar

Това е шестият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването с кинти в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
Муминтрол постоя известно време неподвижно, дишаше колкото може по-спокойно. После се гмурна в кухнята.
Доплува до килера и отвори вратата. Водата вътре беше побеляла от мляко с боровинково сладко тук-там. Покрай него преминаха няколко лампи, следвани от ято макарони. Муминтрол грабна кутията с масло, улови пътьом един бял хляб и заобиколи лавицата над печката, за да намери бурканчето с кафе на мама Муминка. След това се издигна към тавана и си пое силно въздух.

Маргарита Укегава за „Жената конбини“ на Саяка Мурата

Снимка: © Илиян Ружин

Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични похвати за предаване на смислови специфики в оригиналния текст, за звука на скенера в супермаркета и още.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Колибри“.

Споменати четива и други неща:
• Статиите „За новата екзотична лексика“ и „Особености на новата екзотична лексика в българския език“ на Диана Благоева
• Статията за Анджела Родел „Преводът не е веднъж завинаги“ на Габриела Манова
• Танцът In the Middle, Somewhat Elevated на хореографа Уилям Форсайт
• „Убийствен влак“ на Котаро Исака в превод от японски на Ивелина Минчева-Бобадова
• Филмът Fish Story на Йошихиро Накамура
• „Мълчание“ на Шюсаку Ендо, „Сладка бобена паста“ на Дуриан Сукегава, „Пътеписът на един котарак“ на Хиро Арикава, „Хотел „Ирис“ и „Любимата формула на Професора“ на Йоко Огава в превод от японски на Маргарита Укегава
• „Американски речник“ на Дубравка Угрешич в превод от хърватски на Жела Георгиева
• „Баба Яга снесла яйце“ на Дубравка Угрешич в превод от хърватски на Русанка Ляпова
• Албумът Wet Land на Хироши Йошимура
• „Море и отрова“ на Шюсаку Ендо в превод от японски на Дора Барова
• Статията „За граматическата характеристика на една група съществителни от чужд произход с форма на -и в съвременния български език“ на Стоян Буров
• Статията „Тудора лежи, банши пищи“ на Екатерина Петрова
• Статията „Емпрунтологията в контекста на XXI век“ на Димитър Веселинов в сборника AUT INVENIAM VIAM, AUT FACIAM в чест на Стоян Буров

Препоръките на Маргарита Укегава:
• „Елинор Олифант си е супер“ на Гейл Хъниман в превод от английски на Елка Виденова
• „Kрай никой път“ на Мия Коту в превод от португалски на Даринка Кирчева
• „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис в превод от гръцки на Георги Куфов
• „Човекът, който минаваше през стени“ на Марсел Еме в превод от френски на Георги Куфов
• „Невидимото дете“ на Туве Янсон и „Сага за Йоста Берлинг“ на Селма Лагерльоф в превод от шведски на Теодора Джебарова

Това е петият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да дадете кинти за предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
Най-сетне се появи човекът от централния офис, отговарящ за обучението, и раздаде униформи на всички. Облякохме се, привеждайки се във вид, стриктно съответстващ на указанията от листа, окачен на стената. Жените, които бяха с дълга коса, я вързаха, свалихме часовници и всякакви други аксесоари, подредихме се в редица и в миг пъстрата ни група придоби облика на „служители в конбини“.

Първо упражнявахме лицеви изражения и поздрави. Застанали рамо до рамо в една линия, с изправени гърбове, ние повдигнахме ъгълчетата на устата, за да наподобим усмихнатото лице от нагледния модел на стената, и един след друг изрекохме призива: „Заповядайте!“.

Служителят, изпълняващ ролята на обучаващ, ни изпитваше поред, като ни караше да пробваме отново и отново, в случай че гласовете ни бяха твърде тихи, а лицата сковани. „Окамото сан, не бъдете толкова срамежлива. Усмихнете се!“ „Айзаки сан, говорете малко по-високо! Опитайте пак.“ „Фурукура сан, така е идеално. Мило и енергично – продължавайте в същия дух!“

Бях добра в имитирането на обучаващия и примерите от видеото, което ни показаха в задната стаичка. За пръв път някой ме учеше как да имам нормално изражение и маниер на говорене.

Бора Беливанова за „Истории за чародейства от кабинета на Приказливия“ на Пу Сунлин

Снимка: © Илиян Ружин

В този епизод обсъждаме: първите стъпки в ученето и превода на китайска литература в България, необходимостта от странично критично око, важността преводачът да е първо читател на произведението, вариантите на заглавието в две от българските издания, дословния подход при превода на някои фрази, другите начини за предаване на идиоми, трудностите при справянето със склонността към самопринизяване в китайското говорене, проблемите с лицето в старокитайския, някои от разликите между първото и последното издание на сборника, различните отигравания на случаи със значещи имена, мита за отстраняването на личността на преводача от превода, възможностите за пренасяне на възклицания и междуметия, добрия стар въпрос за глаголното време…

Книгата в Goodreads.

Споменати четива:
• „Златната брадва“ на Ян Цзюй, „Песен на младостта“ на Ян Мо, „Древнокитайски мислители“, „Стари истории в нова редакция“ на Лу Сюн в превод от китайски на Бора Беливанова
• „Трите драконови яйца. Приказки на източните народи“
• Разказът „Млади издънки“ на Ку Ю в превод от китайски на Бора Беливанова във вестник „Вечерни новини“, 25.01.1955 г.
• „История на изкуството“ на Николай Райнов
• „Неродена мома“ на Ран Босилек с илюстрации на Георги Атанасов
• „Славеят“ на Ханс Кристиан Андерсен в превод на Светослав Минков
• „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол в превод от английски на Лазар Голдман
• „Един миг в Пекин“ на Лин Ютан в превод от английски на Невяна Розева
• „Преводът и буквата, или странноприемница за далечното“ на Антоан Берман в превод от френски на Румяна Станчева
• Пиесата „Автобусната спирка“ на Гао Синдзиен в превод от китайски на Бора Беливанова в брой 5/88 на „Служебен бюлетин“ на Центъра за литературна информация на Съюза на българските писатели

Списък с публикации на Бора Беливанова

Това е четвъртият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да кихнете някое евро за предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
Семейството на кандидата Чъ не било много богато, но той се отдавал на пиянство. Ако на вечер не си сръбнел три чаши, не можел да заспи. Затова каната с вино, която се намирала до леглото му, близо до главата, обикновено не оставала празна. Но една нощ той се събудил, обърнал се в леглото – сякаш имало някой, който лежал до него. Опипал – нещо рошаво и космато, сякаш е котка, но голямо. Запалил светилника и какво да види – лисица, пияна-заляна, проснала се и спи. Погледнал кандидатът каната си за вино – празна. Засмял се:
– Значи това е моят приятел по чашка!