Даринка Кирчева за „Край никой път“ на Мия Коту

Снимка: © Илиян Ружин

Някои от темите в този разговор: изнамирането на средния път между пренасянето на писателските езикови игри и изглаждането на българския текст, ситуационните тактики за предаването на разнородните художествени техники, особеностите на мозамбикския португалски, плюсовете и минусите на заниманията с делови преводи, значението на пунктуационните решения в художествената литература, главоблъсканиците при пренасяне на словотворчески ходове и музикални фрази, необходимите справки при превод на литература от сравнително непозната територия, разминаванията при употребата на умалителни и уголемителни, силата на страха от излагация и още. 

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Жанет 45“.

Споменати четива:
• „Лунатична земя“ на Мия Коту, „Чуждестранният легион“ на Кларис Лиспектор и „Ни един поглед“ на Жозе Луиш Пейшото в превод от португалски на Даринка Кирчева
• Анкета за превода на художествена литература с Даринка Кирчева
• „Как се пише?“ на Павлина Върбанова
• „Удоволствието от текста“ на Ролан Барт в превод от френски на Лидия Денкова

Препоръките на Даринка Кирчева:
• „Сидхарта“ на Херман Хесе в превод от немски на Любомир Илиев
• „Избрани есета“ на Октавио Пас в превод от испански на Анна Златкова
• „Името на розата“ на Умберто Еко в превод от италиански на Никола Иванов
• „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко в превод от италиански на Бояна Петрова
• „Пътешествие до края на нощта“ на Луи-Фердинан Селин в превод от френски на Росица Ташева

Това е вторият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да помогнете за по-лекото осъществяване на следващите епизоди в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
Дона Елиза седеше насред двора, разплута в своята необятност. Изглеждаше в транс, позадрямала, цялата вкрокодилена на сянка. Ченето ѝ висеше, сякаш устата ѝ си е загубила ума. Стопанката, твърдеше се, подготвяла мига. Вътрешностите ѝ шупвали, душата ѝ се реела извън огромното тяло. Ние сядахме околовръст. Изискваше се лично от всеки любезно мълчание, дан от уважаемата публика.
И така стояхме в почтително очакване. Очаквахме тя да изстреля свръхмощната оригня, за която казваха, че извира не от нея, а от недрата на света.