В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните подобрения в преводаческата дейност, как първите глупави стъпки са необходими за развитието на едно научно поле, могат ли безсмислените занимания да породят смислени резултати и още.
Книгата в Goodreads.
Споменати четива:
• „Превод и предел“ – разговор на Тони Николов с Цочо Бояджиев
• „Битие и време“ на Мартин Хайдегер, „Проповеди и трактати“ на Майстер Екхарт и „Немски сказания“ на Братя Грим в превод от немски на Цочо Бояджиев
• „Битие и време“ на Мартин Хайдегер в превод от немски на Димитър Зашев
• „Името на розата“ на Умберто Еко в превод от италиански на Никола Иванов
• „Сума на теологията“ и „Сума против езичниците“ на Тома от Аквино в превод от латински на Цочо Бояджиев
• „Изповеди“ на св. Аврелий Августин в превод от латински на Анна Б. Николова
• „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант в превод от немски на Цеко Торбов
• „За душата“ на Аристотел в превод от старогръцки на Марко Марков
• „Беседи и размисли“ на Конфуций в превод през английски на Милко Стоименов
• „Средновековни философи“ в превод от латински на Стела Панайотова, Цочо Бояджиев и Георги Каприев
• „В тъжните дни не говорим за птици“ и „Вече чух тишината“ в превод от португалски на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев
Препоръката на Цочо Бояджиев:
• „Стълп от прах“ на Борис Христов
Сайтът за преводознание „Тоя мост се клати“.
Това е осмият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube
📖
Отговарям с думите, че древните философи не правели никаква разлика между сетивата и интелекта, като отнасяли и двете (както бе казано) към един телесен принцип. Платон различил сетивата от интелекта, ала отнесъл и двете към някакъв нетелесен принцип, допускайки, че както мисленето, така и сетивното усещане е присъщо на душата сама по себе си. От това, разбира се, следвало, че съществуващи са и душите на животните.
Но Аристотел приел, че сред делата на душата единствено мисленето се осъществява без телесен орган. А пък усещането и съответните действия на сетивната душа очевидно стават с някаква промяна на тялото: например при гледането се изменя зеницата вследствие вида цвят, а същото става и при другите усещания.
Бележка под линия 