В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят българските разговорни синоними на „хубав“, какви са споровете около писменото предаване на правоговорни отклонения, на кое време следва да е съвременен преводният текст – на годината на написване на оригинала или на годината на създаване на превода, какви са причините за избягването на турцизми, присъствало ли е фелациото в момчешките фантазии през 40-те години в Чехия и още.
Книгата в Goodreads.
Споменати четива:
• „Бассаксофон“ на Йозеф Шкворецки в превод от чешки на Гинка Бакърджиева и Маргарита Симеонова
• Откъс от „Страхливци“ на Йозеф Шкворецки в превод от чешки на Васил Самоковлиев
• „Възвишение“ на Милен Русков
• „Момичето на френския лейтенант“ на Джон Фаулз в превод от английски на Мариана Екимова-Мелнишка
Препоръката на Йорданка Трифонова:
• „Танковият батальон“ на Йозеф Шкворецки в превод от чешки на Васил Самоковлиев
Това е деветият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.
Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube
📖
И още щом го демобилизираха, господин поручик Отакар Хейна духна във Франция, Лида трябваше да тръгне след него, ама при няк’ви упражнения си порязала пръста или не знам к’во си там, получила сепсис или к’вото е там, просто лежа с т’ва нещо горе-долу девет месеца в болницата и през т’ва време германците ни взеха под крилото си, а господин поручикът Отакар Хейна междувременно загинал в Африка при тренировка с няк’ви самолети, дето не им бил свикнал. На т’ва му викам карък. Да не си поне вдовица на герой. При тренировка. После за капак затвориха университета и сега Лида работеше като милосърдна сестра. С никой не ходеше. Бог знай що.
Бележка под линия 