Майа Разбойникова-Фратева за „За разлика от слоновете!“ на Дагмар Лойполд

Снимка: © Илиян Ружин

Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на читателите, какво представлява програмата „Традуки“, колко са готини безглаголните изречения, как се превеждат игрословици и словотворчества, разсейват ли бележките под линия, окей ли е сходни ситуации да се отиграват по различни начини, стоят ли добре един до друг пудингът и пачата – по тези и още въпроси се раздумваме с преводачката Майа Разбойникова-Фратева.

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Аквариус“.

Споменато четиво:
„Мимезис“ на Ерих Ауербах в превод от немски на Жана Ценова

Препоръките на Майа Разбойникова-Фратева:
„Романи за деца“ на Ерих Кестнер в превод от немски на Владимир Мусаков
„Странствуванията на Чайлд Харолд“ на Джордж Гордон Байрон в превод от английски на Димитър Статков
„Знаменитият идалго дон Кихот де Ла Манча“ на Мигел де Сервантес в превод от испански на Тодор Нейков
„Дуински елегии“ на Райнер Мария Рилке в превод от немски на Пламен Хаджийски
„Пътувания из Украйна и Русия“ на Йозеф Рот в превод от немски на Ана Димова
„Изобретяване на самотата“ на Пол Остър в превод от английски на Иглика Василева
„Чувствителният разказвач“ на Олга Токарчук в превод от полски на Крум Крумов

Това е вторият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Епизодът:
Spotify
Apple Podcasts
Google Podcasts
YouTube

Майа Разбойникова-Фратева за „За разлика от слоновете!“ на Дагмар Лойполд Бележка под линия

📖
Господин Харалд поставя очилата на носа си и се оглежда наоколо. Никакви търкания. Той е доволен от себе си като управител на различни душевни състояния, нима не съществува изразът „прави каквото си иска“? Е, и той точно това прави, седейки тук и поръчвайки си празнично питие. Другите гости не го забелязват и това доказва способностите му на управител: присъствието му не поражда въпроси.

Leave a comment