В този епизод обсъждаме: вариантите за превода на заглавието „Обвивки живот“, разместванията и наместванията с цел постигане на ритмичност, уловките при пренасяне на дълги изреждания, хватките за компенсаторно предаване на поетичен и архаичен език, съображенията за поставяне или спестяване на обяснителни бележки, разправиите при търсенето и предаването на цитати и препратки към други произведения, рисковете при консултации за транскрибиране на чужди имена, отношението към грешки в оригинала, нуждата от комуникация с писателя, спецификата на румънските ругатни и обиди, пресъздаването на юношески жаргон, ползата от четене на съвременна драматургия, страха от разкъсването между превода и други занимания и още.
Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Гутенберг“.
Споменати четива, гледиво и място:
• „Светец в асансьора“ на Петру Чимпоешу, „Детството на Каспар Хаузер“ на Богдан-Александру Станеску и „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер в превод от румънски на Лора Ненковска
• „Горски пътник“ на Георги С. Раковски
• „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър в превод от английски на Светлана Комогорова-Комата
• „Метафизика“ на Аристотел в превод от старогръцки на Николай Гочев
• „Българска граматика. Морфология“ на Руселина Ницолова
• „Закъснели рози за Лазар Голдман“ на Анриета Жекова
• Сайтът на Европейската мрежа за превод на драматургия EURODRAM
• „12:08 източно от Букурещ“ на Корнелиу Порумбою
Препоръките на Лора Ненковска:
• „Папеса Йоана“ на Емануил Роидис в превод гръцки на Георги Куфов
• „Итака“ на Константинос Кавафис и „Аргонавти“ на Георгиос Сеферис в превод от гръцки на Стефан Гечев
• „Целувката на жената-паяк“ на Мануел Пуиг в превод от испански на Нева Мичева
• „Градина, пепел“ на Данило Киш в превод от сръбски на Людмила Миндова
• „Елияховият стол“ на Игор Щикс в превод от хърватски на Жела Георгиева
• „Петмез“ на Влада Урошевич в превод от македонски на Русанка Ляпова
• „Джони Паник и Библията на сънищата“ на Силвия Плат в превод от английски на Надежда Радулова
• „Да се откажеш от рая“ на Джак Гилбърт в превод от английски на Димитът Кенаров
Това е първият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите правяча на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube
📖
В юношеството си вече четях стихотворения единствено и само по задължение пред мен самата, за да възпитам „поетичното си чувство“, не че имаше голяма полза. Окото ми веднага разпознаваше, като че по силата на някаква рентгенова снимка, проклетите му стилистични фигури, ухото хващаше схемата ритъм-рима и нещо в мен се засилваше да разчете „какво означава и какво иска да каже…“. Знаех, че поезията е благородна и свята, и по тази причина стоически поглъщах всевъзможни захаризми, мазнотии, гранясализми и тем подобни така наречени поетични пасти. Едната ми половина беше коленичила. И точно с нея започнах срамежливо, подобно на всекиго на тази възраст, да секретирам някакви долни и плачливи имитации върху листове от тетрадки. А другата, застанала с гръб, се присмиваше. Точно нея си избрах за съюзник. И по-късно, когато изживях първото си събуждане от дрямката на Глупостта, започнах да разбирам, че съм чела лоши преводи или пък сковани автори и че на практика съм попаднала на нещо като мумии, живи трупове, тиквеници, които бяха парализирали сетивата и ума ми. И прекарах известно време в търсене на веществото, от което имах нужда, търсех вид силна киселина (но не и нектар, в никакъв случай не и нектар!) в агресивна музика, в истерията на електрически китари и директните и наивни, лишени от метафори текстове на песни, писани от самоубийци, в разговорите с приятелите – изтънчени, отровни, пълни със сквернословия и безполезна ирония, но пък даващи сили и необходими като чистия въздух за бледия човек, който се възстановява от тежко боледуване.
Бележка под линия 