Явор Цанев за „Елеазар“ на Леонид Андреев

Снимка: © Илиян Ружин

За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принципи, работата и смеха с редактора, значението на ужаса и още… 

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Гаяна“.

Споменати четива:
• „Избраникът“, „Странноприемницата“, „Силвър и вампирите“ и „Злостории“ на Явор Цанев
• „12 разказа за любов и смърт от знаменити руски писатели“ в съставителство и превод от руски на Росица Бърдарска
• Статията Spokesperson, Intellectual, and… More? On the New and Shifting Role of the Translator на Лорънс Венути
• „Червеният смях“ на Леонид Андреев в превод от руски на Мартина Андреева

Препоръките на Явор Цанев:
• „Репутация“ на Ричард Конъл в превод от английски на Явор Цанев
• „Франки Фърбо“ на Уилям Уортън в превод от английски на Милко Христов
• „За мишките и хората“ на Джон Стайнбек в превод от английски на Тодор Вълчев
• „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд в превод от немски на Юрия Симова

Това е последният от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Благодарности на къща-музей „Тома Кърджилов“, където записахме епизода.

Епизодът:
• Spotify
• Apple Podcasts
• Google Podcasts
• YouTube

📖
И отново вървяха и разговаряха, а след тях неохотно се движеше тъмен облак и хвърляше невидима, предпазливо пъплеща сянка. По разкъсаните краища на облаците просветваха жълти, медни петна и светлини, които чезнеха в безмълвните кълбовидни движения на тежката им плът. Тъмнината се сгъсти толкова неусетно и настойчиво, че беше трудно да повярваш и изглеждаше все едно още е ден, но денят е тежко болен и тихо гасне. Сега те разговаряха за онези ужасни чувства и мисли, които посещават човек през нощта, когато той не спи и нито звуците, нито речта му пречат, и за това как тъмнината, огромна и многоока, какъвто е животът, се притиска плътно право в лицето му.